Алкохолът в борба с холестерола

 „Кой пие вода бе, братко? Водата съдържа микроби… Аз пия само алкохол. На мене д-р Радева ми е забранила да пия вода!“ Това са думи на добре почерпен мъж, цитиран многократно в социалните мрежи. Изказването му е типично за хората с алкохолна зависимост, които обичайно скриват зад медицински авторитети щетите, свързани с пиянството.

Едно от честите им обяснения е, че алкохолът помага на сърцето, защото разширява кръвоносните съдове и разтваря лошия холестерол. Но дали всички почитатели на Бакхус имат перфектна кръвоносна система, която им служи безпроблемно? И дали им помага алкохолът в борба с холестерола?

Преди да отговорим на въпроса, нека да си припомним най-важното за последния.

Какво знаем за набеденото мастноподобно вещество?

Холестеролът е особен липид, присъстващ във всяка клетка на човешкото тяло. Основните му функции са:

• Участие в образуване на тъкани и хормони
• Намеса в храносмилането и производството на витамин D
• Защита на нервите и кожата

Приема се, че човешкият организъм си произвежда около 75% от необходимия му холестерол. Останалите 25% се осигуряват чрез храната. Склонността към натрупване на големи количества от това вещество се предава по наследство и води до болест, наречена фамилна хиперхолестеролемия.

Въпросният липид не се разтваря в кръвта. Той се намира в нея под формата на липопротеини, които са два основни типа:

• С висока плътност – холестеролът в тях се нарича „добър“ или HDL.
• С ниска плътност – холестеролът в тях е известен като „лош“ или LDL.

Първият тип – HDL, по кръвен път се насочва към черния дроб, за да бъде отстранен, което е полезно за сърцето.

Високите нива в кръвта на втория вид – LDL, водят до натрупване на плаки от вътрешната стена на съдовете.

Това ги втвърдява, ограничава просвета (проходимостта) им и затруднява нормалните кръвни функции, причинявайки тежки заболявания, включително инфаркт и инсулт.

Значение има и т. нар. общ холестерол, който е сбор от HDL и LDL. Нормално кръвното равнище на общия холестерол е по-ниско от 5,2 милимола на литър (mmol/l). Смята се за опасно, ако този показател нахвърли 6,2 mmol/l при възрастните хора. За децата рисковата граница е 5,5 mmol/l.

При съмнение за заболявания на кръвоносната система, освен холестерола, обикновено се изследва и количеството на триглицеридите. Това са мазнини в кръвта, с които човек се сдобива при свръхконсумация на висококалорични храни, особено на захарни продукти (те се усвояват много бързо). Отдавна се знае, че високите нива на триглицериди са свързани с риск от запушване на съдовете, исхемична болест на сърцето, инфаркти, инсулти и други тежки увреждания.

Еретично виждане

Според шотландския общопрактикуващ лекар д-р Малкълм Кендрик, автор на книгата „Голямата измама с холестерола“, хранителният режим, богат на мазнини (наситени и ненаситени) няма никакво влияние върху количеството на холестерола в кръвта.

Като се позовава на собствени наблюдения, д-р Кендрик твърди, че това мастоподобно вещество не провокира съдови заболявания, че антихолестеролните медикаменти, т.нар. статини, причиняват на организма повече вреда, отколкото полза. Разбира се, на противоположното мнение са производителите на статини.

Съществуват и компромисни виждания. Повечето лекарите не отричат страничните ефекти на тези медикаменти, включително риска от диабет, чернодробни и други увреждания. Но продължават да ги предписват на своите пациенти, имайки предвид здравните последици от лошия холестерол.

Алкохолът в борба с холестерола – има ли ефект и на какво се дължи?

Според неотдавнашни изследвания, приемът на 150 мл червено сухо вино подобрява състоянието на сърцето и повишава нивата на добрия холестерол. Но тези ползи най-вероятно се дължат на ресвератрола и други съставки на виното, а не на алкохола, категорични са някои експерти.

Други изследователи твърдят: „спиртните напитки разреждат кръвта и разтварят образувалите се в нея съсиреци“.

Безспорен факт е, че алкохолът разширява кръвоносните съдове, като по такъв начин увеличава скоростта на кръвообращението за около 3-4 часа. Това допринася за намаляване на холестеролните отлагания по стените на съдовете, т.е. води до ограничаване на лошия холестерол.

Не бива обаче да се забравя, че добрият ефект се постига с питиета, консумирани в умерени количества.

• Смята се, че за мъжете безвредни са 30 мл концентрат или 150 мл вино/300 мл бира, веднъж седмично. Изчислено е, че посочените дози намаляват риска от инфаркт с 35%.
• За жените количествата са наполовина, тъй като нежната половина на човечеството разполага с по-малко от ензима, разграждащ алкохола (т.нар. алкохолна дехидрогеназа).

Значение имат телесното тегло и възрастта на отделния човек. Така че горните цифри могат да бъдат леко променяни.

Какво се случва след редовна злоупотреба със спиртни напитки?

Когато те се поглъщат в големи количества, кръвоносната система се подлага на резки промени. В резултат от често разширяване и свиване съдовете се изтощават. При това условие тяхната цялост лесно се нарушава. В допълнение се повишават триглицеридите в кръвта, нараства налягането й върху съдовите стени.

Когато поетият алкохол се разгражда, в черния дроб се задържат някои токсични вещества. При постоянно спиртно претоварване тяхното количество е значително и води до заболявания – хепатит, чернодробна склероза, постепенно преминаваща в цироза.

Бъбреците също се напрягат, тъй като трябва да елиминират отрови с урината. Алкохолът увеличава секрецията на стомашен сок и така нарушава нормалната работа на храносмилателната система. Създават се условия за поява на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, ентероколит и други заболявания.

Може да възникне също недостиг на необходими за организма витамини и микроелементи, да се повлияят негативно нервните клетки, включително структурите на мозъка. Прекомерното пиене увеличава и риска от злокачествени заболявания на редица органи – черен дроб, задстомашна жлеза, стомах, дебело черво и пр.

Разумно е да се търсят други подходи

Те се основават преди всичко на:

• Пълноценно хранене
• Повече движения
• Достатъчно сън
• Недопускане на тежко физическо или емоционално натоварване
• Отхвърляне на зависимости, свързани с редовна употреба на алкохол, никотин или упойващи вещества

Полезно е да се акцентира на храните, които естествено понижават общия и лошия холестерол. Според проучвания, одобрени от Американската администрация по храните и лекарствата, всекидневното приемане на ядки от няколко ореха значително укрепва сърдечно-съдовата система. Подобен ефект има и честата консумация на продукти със следните съставки:

• Фибри. Съдържат се в нерафинирани зърнени храни, бобови растения и други зеленчуци. Също – в ленено семе, ябълки, цитруси и още много плодове.
• Фитостероли. Това са съединения, които се намират в пълнозърнестия хляб, в доста зеленчуци и плодове. Освен общия и лошия холестерол, фитостеролите понижават и триглицеридите в кръвта.
• Омега-3 мастни киселини. Доказано е, че забавят скоростта, с която черният дроб произвежда триглицериди. Освен че възпрепятстват натрупването на лошия холестерол в съдовете, омега-3 мастните киселини действат противовъзпалително и подпомагат разреждането на кръвта. В големи количества се намират в някои риби (сьомга, скумрия, херинга, сардини), както и в соя, соеви продукти, ленено семе, орехи и др.

Както се вижда, храните и алкохолът в борба с холестерола трябва да се дозират. Само при умерената им употреба можем да очакваме нормализиране на общия и лошия холестерол, укрепване на сърдечно-съдовата система и целия организъм. Това невинаги се постига лесно, но зависи преди всичко от нас. Изводът е обнадеждаващ: контролът над холестерола е в нашите ръце.